Лариса Илиева – един свят на хибридна свежест
Художничката се впуска в пасарела между реалното и въображаемото в Галерия 88, Люксембург
Родена в България през 1972, дипломирала се в Университета ,,Св. Кирил и Методий,, във Велико Търново, Лариса Илиева е една млада художничка, която чрез овладяването на техниката на сухия пастел успява да придобие международно реноме участвайки в различни групови изложби по света. Но сега тук става въпрос за първата й значителна изложба в Западна Европа, която се показва в Галерия 88 в Люксембург.
Повлияна през първите години от кариерата си от православната образна традиция, която е все още силно присъстваща във Велико Търново, старата историческа столица на Второто Българско Царство до 1393. Лариса се обръща паралелно и към класическата руска живописна школа. В симбиозата на тези две влияния се състои оригиналноста на развитието и отношението й към пастела.
Художничката в продължение на времето създава фигуративни произведения инспирирани от митологични и библейски сюжети, прави натюрморти, портрети, пейзажи и голи тела. Сега, откакто тя разделя живота си между Париж и България, изцяло революционира своето творчество, впускайки се да експлоатира хибридни сюжети с богатство на детайли във флуидни флорални преплитания, където се крият женски фигури и феерични създания.
Сръчна рисувачка, тя комбинира сухия пастел, акрила и китайския туш и понася нашето въображение по повърхностите на нейните весели композициии, деликатни и елегантни, към хоризонтите на замечтаноста и поезията. Като воал на срамежливоста, стилизираните флорални мотиви някъде скриват голотата на една одалиска с хладна мраморност идваща от далеч. Палитрата е богата и дивна, контурът е танцуващ и те предават на тези работи настроението на детска празничност с една струна на психидиличност и на омайни видения достойни за познатия на всички ни митичен клип на песента ,,Любовта е всичко,, на Рожер Гловер от групата ,,Диип Пърпрл,, от седемдесетте години.
Илиева достига до едно истинско постижение лансирайки този пасарел между реалното и имагинерното. Нейните композиции не се гледат, те се разтварят, като при дисекция. И най-малкия сантиметър е населен от някякъв детайл, или един фрагмент, който обаче е основно необходим за единството на цялото. Тук и там, тя ни поднася парчета и цитати на референциите на източниците на нейните инспирации. Ако мотивите са толкова изобилни и онирични, то за това може да е и виновен Анри-Русо, известния ,,Митничар,, който е изострял своя вкус към въображаемия екзотизъм и стилност, посещавайки често Градината на Растенията в Париж и разгръщайки постоянно ботанически списания. В картината ,,Един следобед с Анри Русо,, Лариса Илиева прави постижение на фантасматичност на нивото на френския художник. Решително, при българската художничка, природата и нейната красота й позволяват на свобода да търси носталгията към детството и да се впуска в неуморно преследване на чудесата.
Натали Бекер
Luxemburger Wort
Dienstag, den 21. Juni 2011